Какво би се случило при трус над 5.5 по Рихтер в Пловдив? ВИДЕО
Над 20 вторични труса бяха регистрирани в района на Пловдив след земетресението от 4,3 по скалата на Рихтер.
Миналата година през юни отново в пловдивския регион е записано земетресение с магнитуд 4.7. Най-силното земетресение записано там е било през 1928 година с магнитуд 7.1.
Въпреки, че земетресението е било задоволително мощно да се усети, конструктори твърдят, че и старите, и новите здания са строени по нужните стандарти за носимоспособност.
„ Новите здания са средноетажни, т.е. по 8 етажа. Земетръсните шайби вършат кръст, а бетоновите стени от основа до покрив вършат кръст в постройката и това дава резистентност на структурата ”, акцентира пред GlasNews.bg конструкторът Ирини Степанян.
От Българския червен кръст в Пловдив припомнят, че при положение на земетресение би трябвало да застанем на несъмнено място и да не напущаме постройката, до момента в който трусът не свърши. И да сме готови авансово.
„ Помислете първите 24 часа, което може да се побере в една раничка ”, изясни шефът на БЧК-Пловдив Таня Георгиева.
Още вижте във видеото на GlasNews.bg:
Според специалисти пловдивския район е дейна сеизмична зона и трусове се следят столетие обратно. През последните 20 години трусовете са били с магнитуд до 5 по скалата на Рихтер.
„ Ако отидем към 6 по скалата към този момент ще има съществени пукнатини по постройките, повече суматоха измежду хората, повече скърцащи предмети, падащи библиотеки ”, сподели сеизмологът Пламена Райкова.
По думите на сеизмолога даже системата BG-ALERT да беше известила сполучливо жителите, те отново щяха схванат за земетресението откакто то към този момент се е случило. Тъй като актуалната просвета към момента не може да ги планува.
„ В момента системите са на този принцип - известяват, че земетресение се е случило и вие най-малко можете да напуснете постройката ”, добави Райкова.
Един земен трус от към 5,5 по Рихтер би могъл да ликвидира половината от рисковите здания в Пловдив, предвижда арх. Илко Николов, ръководител на пловдивското сдружение на Съюза на архитектите в България.
В изявление през 2016 година Николов изясни, че регистърът на общината за рисковите здания не е настоящ, а тази система би трябвало да се възобновява всекидневно.
Той е безапелационен, че предварителната защита е единственият метод институциите да подсигуряват сигурност и някакъв надзор над процесите, свързани с укрепването на постройките. Николов акцентира, че механизмите са добре разказани в законите – в другите нормативни актове е посочено кой при какви условия и по какъв начин би трябвало да работи.
" Въпросът опира не до документалността, а до метода, по който тези наредби се ползват ", съобщи Илко Николов.
Според него е реалност, че институцията НИНКН (Национален институт за недвижимото културно наследство) е извънредно мудна. Архитектите всекидневно се сблъскват с тази администрация и няма сътрудник, който да каже, че тази институция работи дейно, уточни Николов.
Миналата година през юни отново в пловдивския регион е записано земетресение с магнитуд 4.7. Най-силното земетресение записано там е било през 1928 година с магнитуд 7.1.
Въпреки, че земетресението е било задоволително мощно да се усети, конструктори твърдят, че и старите, и новите здания са строени по нужните стандарти за носимоспособност.
„ Новите здания са средноетажни, т.е. по 8 етажа. Земетръсните шайби вършат кръст, а бетоновите стени от основа до покрив вършат кръст в постройката и това дава резистентност на структурата ”, акцентира пред GlasNews.bg конструкторът Ирини Степанян.
От Българския червен кръст в Пловдив припомнят, че при положение на земетресение би трябвало да застанем на несъмнено място и да не напущаме постройката, до момента в който трусът не свърши. И да сме готови авансово.
„ Помислете първите 24 часа, което може да се побере в една раничка ”, изясни шефът на БЧК-Пловдив Таня Георгиева.
Още вижте във видеото на GlasNews.bg:
Според специалисти пловдивския район е дейна сеизмична зона и трусове се следят столетие обратно. През последните 20 години трусовете са били с магнитуд до 5 по скалата на Рихтер.
„ Ако отидем към 6 по скалата към този момент ще има съществени пукнатини по постройките, повече суматоха измежду хората, повече скърцащи предмети, падащи библиотеки ”, сподели сеизмологът Пламена Райкова.
По думите на сеизмолога даже системата BG-ALERT да беше известила сполучливо жителите, те отново щяха схванат за земетресението откакто то към този момент се е случило. Тъй като актуалната просвета към момента не може да ги планува.
„ В момента системите са на този принцип - известяват, че земетресение се е случило и вие най-малко можете да напуснете постройката ”, добави Райкова.
Един земен трус от към 5,5 по Рихтер би могъл да ликвидира половината от рисковите здания в Пловдив, предвижда арх. Илко Николов, ръководител на пловдивското сдружение на Съюза на архитектите в България.
В изявление през 2016 година Николов изясни, че регистърът на общината за рисковите здания не е настоящ, а тази система би трябвало да се възобновява всекидневно.
Той е безапелационен, че предварителната защита е единственият метод институциите да подсигуряват сигурност и някакъв надзор над процесите, свързани с укрепването на постройките. Николов акцентира, че механизмите са добре разказани в законите – в другите нормативни актове е посочено кой при какви условия и по какъв начин би трябвало да работи.
" Въпросът опира не до документалността, а до метода, по който тези наредби се ползват ", съобщи Илко Николов.
Според него е реалност, че институцията НИНКН (Национален институт за недвижимото културно наследство) е извънредно мудна. Архитектите всекидневно се сблъскват с тази администрация и няма сътрудник, който да каже, че тази институция работи дейно, уточни Николов.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ